Да свърши дългият работен ден

И любовта внезапно да се свърши

Понесъл пътя си на гръб,

Да те застигне търсеното вкъщи.

Да видиш своите усилия,

Убити в погледа на някой безразличен.

Животът да е преподаден

В изкуството да знаеш,че не си обичан.

Или след дълго тичане да се отпуснеш

На нечие дочакало те рамо.

Изчерпал себе си, да легнеш вечер

А стореното да е ненапразно.

Навсякъде да срещаш присмехулство

И дъх по дъх да се изгубваш в него,

Но заедно с това най-силната ти обич

В очите ти да виждат споделена.