Така ли? Писнало ти, значи ?

Дотегна ти да съм до тебе?

Да те теша, да те целувам вечер?

Да ти повтарям, че съм ти последна?

Да те разсмивам? Да се будиш влюбен?

Да ти завиждат мъжките очи по пътя?

Да съм в ума ти будните работни нощи?

Да съм все твоята, все същата ?

В очите ми да виждаш ясно утре?

Да виждаш колко днес ти принадлежи?

Да ти повтарям, че си силен?

Да те прегръщам, за да издържиш?

Добре. Така да бъде. Тръгвай?

Не съм ти нужна повече? Че за какво съм?

Да пълня с мир ума ти ?

И с отговори вместо със въпроси?

Дори да бягаш, после да се връщаш,

Дори да съм ту кучка, ту светица,

Ела ме удари! Ела ме смачкай.

Аз още повече ще те обичам.

Припомняй ми за минали любови.

Кажи ми, че си мой. Залъгвай ме.

Но аз съм първата, която те обича,

Щом всяка друга си е тръгвала…

Залъгвай ме!

Залъгвай ни.

Залъгвай се…