Навънка заваля очакване

          и зацелува мократа земя,

          но тя под него не измръзна,

          а скрита в бялата му тишина,

          унесе се спокойна и притихнала,

          защото повече не бе сама,

          а всяко ледено кристалче й се виждаше

          фрагмент от сън за пролетта,

          душа, измръзнала от бързане

          да се стопи във черните й пръсти,

          в които да остави обещание