Нощ
Сега си само допири,обвити в тайнство,

Ръка в ръката ми и галещ дъх.

Лицето ти не виждам, но усещам

Как пътят ми е път от твоя път.

И в този полусляп танц на сетивата

По памет викам твоите черти.

Пред мен штрихован силуетен спомен,

Стоиш невидим. Заедно мълчим.

Защото думите са неуместни

И ще убият този миг магичен.

Сега без тях ще ти покажа,

Че си обичан.

Не ме ли виждаш? Затвори тогава

Очите си. От тях не се нуждаеш.

Лишен от сетивото им, опитай

С останалите четири да ме познаеш.

Нощта е в мен и аз съм в нея. Сякаш

Е моята душа, аз- женското й тяло.

Не се опитвай да ни различиш, а

Се слей със мен в незримо нощно цяло.